За нашия патрон

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя византийци родени в Солун през 9-ти век, които развиват основна дейност като проповедвици на християнството сред славяните от Великоморавия и Панония.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица - първата азбука, която служи за писменост на езика староцърковен славянски. Азбуката кирилица, създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес в различни славянски езици.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковнославянски или черковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв  (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун. Съществува и спорна хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя. Методий, най-големият брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който пък е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий, чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

Твърде млад Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия у сарацините, в Багдадския халифат. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мохамеданите. Отиването на Кирил с мисия у сарацините е важен момент в неговия жизнен и творчески път, защото с тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.

860 г. .Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и Методий. Обикновено се говори за мисия у хазарите, но от описанието на дейността на солунските братя ставя ясно, че задачата им е била много по-широка, че тя обхваща не само земята на хазарите, но и други области на Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на северния бряг на Черно море, недалеч от днешния град Одеса.

Пребиваването на Кирил в Херсон е свързано и с издирването на мощите на свети Климент мъчен и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на Кирил в Западния свят. Откритите мощи са се смятали за мощи на еднин от най-ранните дейци на християнската църква св. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим.

863-867 г. Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав.Моравската мисия била предизвикана от моравския княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите вече, като мисионери и като работили сред славянството Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий създават писменост и богослужение на славянски език. Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянската църка и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим. В Рим Кирил умира.

869 г. 14 февруари Кирил умира в Рим.

873 г. Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за архиепископ на Великоморавия. Борби на Методий срещу интригите на немското монашество и на римското духовенство.

885 г. 6 април умира Методий

886 г. Изгонване на учениците на Кирил и Методий - Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.

след 886 г. Дейност на Климент в Югозападните български земи /област Кутмичевица/ дн. Македония. По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица за да развива книжовна дейност. В българската държава се оформят под ръководството на княз Борис два големи книжовни центъра единият е в Плиска /североизточните предели на България, другият в Македония /обл. Кутмичевица/ югозападните български земи. Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища..

IX век създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална /заглавна/ писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на "кирилицата". Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и неизменна част от християнството.

• Предишна